В европейските екранни произведения домашното насилие е тема, която вече носи със себе си изградени образи и морални позиции. Въпреки необходимостта от подобни модели обаче,  в проекта „SAVE“ интересът ни е насочен не към директното възпроизвеждане на познат конфликт, а към възможността той да бъде използван като среда, в рамките на която да се разгледа една по-рядко коментирана перспектива - тази на страничния наблюдател.

​

Избираме подобен тип ситуация, защото освен изобличителната си функция спрямо проблема, тя поставя външния спрямо конфликта "зрител" в особено нестабилна позиция. Това са отношения, които рядко се разкриват изцяло и почти винаги се долавят фрагментарно - през впечатления, догадки и нарастваща интуиция, че нещо в иначе монолитното ежедневие започва да се пропуква. Процесът кулминира в начина, по който човек започва да осмисля собственото си значение в ситуация, в която няма пряко участие, но към която е неспособен да остане безразличен.

​

В този смисъл „SAVE“ не разглежда домашното насилие като централен обект на филма, а като обстоятелство, което позволява да бъдат проследени социалните механизми на разпознаването, моралната проекция и въвличащата емпатия. Привлича ни възможността за създаване на произведение, в което въпросите за сигурността на ненамесата и риска на действието съществуват отвъд категоричните оценки за правилно и грешно, а вместо това се разгръщат чрез близостта си до по-сложните морални нюанси на реалния живот.